БНР: В Родопите работи първата ферма за сертифицирано биологично месо

Българското национално радио излъчи през септември материал за „Дивата ферма“ в с. Горно поле, изтъквайки, че в Източните Родопи работи първата ферма за сертифициране на биологично месо.

Вижте по-долу материала:

Българският пазар на месо има една странна особеност – почти невъзможно е да намерите истинско телешко месо. Говеждо има много, но телешко – почти не. Това е наследство от времето на комунизма, когато България заложи на млечното говедовъдство. То даваше възможности за износ на прочутото българско кисело мляко и на бяло саламурено сирене, които носеха добри приходи. На месното говедовъдство се обръщаше слабо внимание. Тези факти припомня Благовеста Василиева – Бети, собственичка на единствената засега ферма за сертифицирано биологично месо в България. Тя се намира в село Горно поле, в Източните Родопи.

Тази погрешна според нея политика е довела почти до изчезването на местните породи крави за месо, които са най-подходящи за биологично отглеждане и за добив на биологично сертифицирано месо. В семейното стопанство на Василиеви, наречено „Дивата ферма” се отглеждат около 500 крави от двете местни породи родопско сиво и родопско късорого говедо. Произвеждат биологично сертифицирано телешко за износ.

„Нашата ферма е най-голямата в България за отглеждане на родопското късорого говедо, уточнява Бети. – Ние можем спокойно да се наречем „пазителите” на тази порода. Тя е на изчезване поради управленска грешка в миналото. Залитайки към черно-шарените говеда за млечно производство, забравихме нашите породи, станали вече рядък вид. А преди 30-40 г.те са били многобройни. Новите черно-шарени крави живеят само 3-4 години. А знаене ли колко живее една наша крава? 27-28 години! Невероятно, но факт. За да произведе литър мляко, през сърцето на една крава трябва да минат 450 литра кръв. Много ясно, че ще се изхаби и за 3-4 години ще умре.”

Местните стари породи са най-пригодни за икономично биофермерство, защото не се нуждаят от концентрирани фуражи, които от една страна са скъпи, а от друга – трябва да идват от биологично сертифицирани пасища. Те не се нуждаят и от антибиотици, защото имат естествен имунитет и т.н. В „Дивата ферма” кравите се отглеждат свободно в планината през цялата година, както е било още от древността.

„Така са ги гледали още траките, казва Бети. – Има артефакти за наличие на родопското говедо от преди 6 хиляди години. Ние и днес ги гледаме така, както са ги гледали нашите прадеди. Колкото по-натурално – толкова по-добре. Нашият принцип е да се месим колкото може по-малко в живота на кравите.”

„Тези стари породи не са загубили инстинкта си за самосъхранение и се чувстват много комфортно на свобода в планината – допълва съпругът й Николай Василиев. – А сегашните породи, които са загубили чувство за самосъхранение и за търсене на храна, ако им дадеш тази свобода, много трудно оцеляват.”

Местните породи се бранят по-успешно и от своите естествени врагове – големите горски хищници, твърди Благовеста.

„Тези крави са много хитри, обяснява тя. – Те събират децата си на групички, нещо като детски градини, като една-две крави ги пазят през деня, а останалите пасат. И така се редуват. Ако има нападение от вълци, задължително крави и бикове се нареждат в кръг и така защитават малките си. Ако обаче се отдели някоя крава с теленцето сама – вълците това чакат. Но често се случва и кравата сама да успее да се справи с един вълк и да защити телето си. Ако вълците са цяло семейство, глутница, тогава една крава сама не може да се справи, разбира се. Ако обаче са 3-4 крави срещу глутница, пак успяват да защитят теленцата си.”

За защита на стадото от вълци сем. Василиеви отглежда дузина кучета също от местна рядка порода – каракачанската, които от векове добре се справят с тази задача. „Бройката им е още недостатъчна, защото кравите са пръснати и обикалят голям периметър от пасища, но все пак успяваме с помощта на тези кучета да даваме по-малко жертви”, уточнява фермерката.

Защо обаче „Дивата ферма” е единствената със сертификация за биологично месо у нас? Проблемите са много, завъртени в омагьосан кръг. Първият от тях е, че поради недомислици в аграрната реформа у нас, говедовъдите не притежават земи, които са им необходими, за да създадат на тях бисертифицирани пасища. „Едва през последните години стана възможно някои от нас да започнат да купуват земя или да я вземат под аренда за по-дълъг период”, казва биофермерът Николай Василиев. За да бъде сертифицирано едно пасище, е необходимо да е собственост или да е взето под аренда от фермера за поне 5 години. Правителството в момента поощрява общините да дават с предимство пустеещи земи под аренда именно на животновъдите. На второ място е липсата на кланици за биологично сертифицирано месо. „Досега нямаше други сертифицирани ферми за био месо, затова и кланиците не смеят да дават пари за сертификация и за изграждане на специализирани цехове само за био суровина – истински омагьосан кръг”, вълнува се Николай. На трето място липсва държавна политика за поощряване на животновъдството, а още по-малко за биолотично животновъдство. „Почти нищо от европейските фондове за подпомагане на земеделието не отива при говедовъдите”, възмущава се на свой ред Бети. Това вероятно ще бъде коригирано през следващия бюджетен период на ЕС – 2014-2020 г.

Междувременно „Дивата ферма” е принудена да изнася своите животни в чужбина – там, където има вече кланици за био месо. Нейният най-добър пазар е Италия, където с прясно биологично телешко се зареждат всички столове в детските градини и училищата. А също и Албания.

Ако държавата създаде стимули за развитие на животновъдството у нас, местните фермери ще могат да задоволяват поне 35-40 процента от пазара, смята Влаговеста Василиева. И прясното телешко месо ще се върне отново на българската трапеза. А не както сега – над 80 на сто от месото идва от Бразилия, Аржентина и от къде ли още не, предимно замразено и предимно говеждо.

Принтирай страницата | Изпрати на приятел