Редките местни породи

Местните породи са част от „живото” богатство на Планетата. След хилядолетия естествен и изкуствен подбор те са добре приспособени към към условията на средата, в която живеят от векове, невзискателни, с утвърдени наследствени качества и висока жизнеспособност. Те са устойчиви на болести и климатични промени и са инструмент за управление и поддържане на естествени територии и местообитания. В последните години обаче в световен мащаб по данни на FAO се наблюдава драстично намаляване на разнообразието от местни породи - в периода от 2000 до 2007 година всеки месец в света изчезва една порода, а около 20% от породите са на ръба на изчезването. С изчезването на всяка една порода се губи не само уникален генетичен ресурс, но и важен компонент от екосистемата.

От дълбока древност на територията на България са се отглеждали различни видове животни. Древните траки са били прочути със стадата си и са измервали богатството си с количеството добитък, който притежавали. С индустриализацията на селското стопанство през ХХ в. обаче част от местните породи са загубени завинаги, а тези, които са достигнали до наши дни, са застрашени от изчезване.

Източни Родопите, благодарение на традиционното животновъдство, което се практикува и до днес, са оазис за древните местни породи  Родопско късорого говедо, Българско сиво говедо, Каракачанска овца, Каракачански кон. Те се отглеждат свободно и природосъобразно от векове наред и по този начин допринасят за поддържането на уникалния мозаечен ландшафт (редуващи се открити площи с храсти и гори)  и богатото биоразнообразие на Източните Родопи.

Родопско късорого говедо е най-малобройната порода говеда в България. То е примитивна форма на Bos Taurus Вrachyceros, останала непроменена от неолита до днес. Широко разпространено в миналото, днес това примитивно говедо е запазено само в Източни Родопи.

Българско сиво говедо е стара местна притивна порода. Според краниологични изследвания то е произлязло от кръстосване на късорогото Bos Taurus Brachiceros и дългорогото Bos Taurus Primigenius.

Каракачанската овца е най-близка до дивия предшественик на домашните овце – Европейския муфлон, и е една от най-старите породи овце в Европа. Животни от тази порода са развъждани от най-дълбока древност – древните автори споменават за грубовълнисти овце, отглеждани от траките. Носи името си от каракачаните, които са практикували номадско животновъдство.

 Каракачанският кон е примитивна порода местен кон, изключително издръжлив и приспособен към тежките условия на живот. Векове наред той е служил на каракачаните в техните дълги планински преходи по време на сезонните им миграции от летните пасища към зимните и обратно. Конете  са отглеждани пасищно, независимо от годишния сезон, никога не били подслонявани и целогодишно са отглеждани на открито, като сами се пазели от хищници.

Прочети повече.