Биоразнообразие и дива природа

Източните Родопи са разположени в най-южната част на България. Те заемат по-ниските източни части на Родопския масив. На юг граничат с Егейската низина, на север и на изток с Тракийската низина и река Марица. Границата  със Западните Родопи следва долините на реките Каяклийка, Боровица и Върбица в България и река Компсатос в Гърция. Тяхната обща площ е около 6000 кв. км, от които 70% или около 4200 кв. км са на българска територия.

Източните Родопи принадлежат към водоснабдителния район на Егейско море. Почти всички реки се вливат в река Марица. Най-голямата река в региона е р. Арда.

Надморската височина варира между 0 м близо до брега на Егейско море до 1483 м при връх Папикион в Гърция и 1463 м при Гюмюрджински снежник в България. Средната надморска височина е 239 м. Климатът обикновено се определя като континентално-средиземноморски както за българската, така и за гръцката част.

Флората на Източните Родопи включва 1962 растителни вида (Петрова А., 2004). Има 23 български ендемита, 6 растителни видове са ендемични за Родопите и 92 са ендемитни за Балканите.

Установени са общо 4329 животински вида в Източните Родопи (Хубенов А. 2004), от които 278 вида птици. Източните Родопи са единственото място за размножаване на белоглав лешояд в България и най-важната област за размножаване на световно застрашения египетски лешояд на Балканския полуостров. Единствената колония на черни лешояди в Югоизточна Европа се намира в гора Дадя в Гърция, като птиците редовно търсят храна в българската част на планината. Районът е своеобразна крепост за вълци, чакали и видри в България. Кафявата мечка също започна да се връща в тази част на планината през последните години.

Българската част на Източните Родопи обхваща осем местности по НАТУРА 2000. Седем специални защитени зони (Директивата за птиците) са били декларирани през последната година за защита на птиците и техните местообитания в региона.

Принтирай страницата | Изпрати на приятел